– Рибо – каза той тихо на глас, – ще остана с тебе,

„ – Рибо – каза той безшумно на глас, – ще остана с тебе, до момента в който умра. ”

На 8-ми септември 1952 година, вълнуващата история на Ърнест Хемингуей вдишва първата си глътка въздух. Две години по-късно „ Старецът и морето ” донася на своя създател Нобелова премия за литература. За остарелия риболовец Сантяго и неговата епична борба с морето на живота – с думите на Хемингуей от „ Старецът и морето ”.

Той беше дъртак, който ходеше за риба самичък с дребна лодка в Гълфстрийм и ето към този момент осемдесет и четири дни излизаше, без да улови нещо. През първите четиридесет дни бе взимал едно момче със себе си. Но след тези четиридесет дни, без да заловен нито една риба, родителите на момчето му споделиха, че старецът е към този момент дефинитивно „ салао “, което значи, че напълно не му върви, и по тяхно разпореждане момчето потегли с друга лодка, а с нея още през първата седмица уловиха три едри риби. Тъжно беше на момчето да гледа по какъв начин старецът се връща всеки ден с празна лодка и то постоянно отиваше до брега да му помогне да изнесе навитите въжета, куката и харпуна или свитото към мачтата платно. По платното имаше кръпки от брашнени чували и навито, то бе като знаме на цялостно проваляне.

Старецът бе слаб и дръглив, с дълбоки бръчки на врата. По бузите му личаха кафяви петна от доброкачествения кожен рак, който се образува при отражението на слънцето върху водите на тропическото море. Петната стигаха съвсем до края на бузите, а по ръцете му имаше дълбоки следи на рани от въжетата, получени при евакуиране на тежки риби. Тия белези не бяха скорошни. Те бяха остарели като почвата в някоя безрибна пустиня, проядена от ерозията.

Всичко у него беше остаряло с изключение на очите му, а те имаха същия цвят като морето и бяха бодри и още непобедени.

Нищо не мога да направя с тази риба, а и тя нищо не може да направи с мене. Поне до момента в който кара по този начин.

Никой не би трябвало да остава самичък на остарели години. Но това е неизбежно.

Почна да му става жалост за огромната риба, която бе уловил. „ Тя е чудесна, особена риба и кой знае какъв брой е остаряла – си мислеше той. – Досега в никакъв случай не съм улавял толкоз мощна риба. Никоя друга риба не се е държала по този начин изключително. Може би е прекомерно интелигентна, с цел да почне да скача. Ако скочи или пък в случай че се спусне бясно, спукана ми е работата. Възможно е доста пъти към този момент да се е улавяла на въдица и да знае, че таман по този начин би трябвало да се бори. Тя не знае, че има отсреща си единствено един човек, и то остарял. Но каква е грамадна! Колко доста пари ще изкарам, като я продам, стига месото й да е положително. Тя глътна стръвта като мъжка риба и тегли като мъжка риба, и не изпада в суматоха при битката. Интересно е дали е намислила нещо, или просто е в същото обезверено състояние като мене?

(Guy Harvey,  " The Old Man and the Sea " )                                            (Old Man And The Sea painting by Doris Lane Grey)

Може би не е трябвало да ставам риболовец. Но тъкмо за това съм бил роден.

Тя е огромна риба и би трябвало да я убедя. Не би трябвало да й дам опция да разбере какъв брой е мощна, нито какво би могла да стори, в случай че заплува още по-бързо. На нейно място аз бих дал цялостен ход в този момент и бих плувал, до момента в който нещо се скъса, само че популярност богу, те не са толкоз умни като нас, които ги убиваме; въпреки че са по-благородни и по-способни.

Три неща са братя: рибата и двете ми ръце. Тя би трябвало да се отпусне. Недостойно е за нея да бъде схваната.

Не ги разбирам тия работи. Но добре е, че не е належащо да се опитваме да убиваме слънцето или луната, или звездите. Достатъчно е да живеем от морето и да убиваме същинските си братя.

Ще ме умориш, рибо – си сподели старецът. – Но ти си в цялостното си право. Никога до момента не съм виждал по-голяма, по-красива и по-благородна риба от тебе, сестро. Хайде, убий ме! Все ми е едно кой кого ще убие.

Не разбирам тъкмо какво е грях и не съм изцяло уверен, че има грях. Може би беше грехота да убия рибата. Навярно е грях, въпреки и да я убих, с цел да пребивавам и да снабдявам храна на доста хора. Но тогава всичко е грях. Не мисли за грехове. Много късно е да мисля за това, а има хора, на които заплащат да мислят за грехове. Те да мислят за тия работи. Ти си се родил риболовец, както рибата се е родила, с цел да бъде риба. Свети Петър бил риболовец, както и бащата на великия ди Маджо.

Изображения: pinterest.com, fulltimegypsies.wordpress.com